Мит е, че проблемите в развитието са необратими, твърди трансфузионният хематолог
Снимка: Guliver / iStock
Основните проблеми в развитието на деца от аутистичния спектър и причините за тях коментирахме в първата част на интервюто с д-р Мария Савчева - име в биомедицината у нас и по-специално – персонилизираната биомедицина при деца от аутистичния спектър, с хиперактивност и дефицит на вниманието.
Д-р Мария Савчева, снимка: личен архив
Сега продължаваме темата:
Д-р Савчева, има ли сходства в клиничната картина при аутистичния спектър и синдрома на хиперактивност и дефицит на внимание?
И разстойствата от аутистичния спектър, и синдромът на хиперактивност и дефицит на внимание са неврологични нарушения (по някакъв начин е засегнато мозъчното развитие), налице са фенотипни сходства. Това означава, че и двете състояния засягат централната нервна система, отговорна за движението, говора, паметта и социалните умения. Редица научни изследвания показват, че двете нарушения често съществуват едновременно.
Много проучвания подчертаха факта, че нашата съвременна диета от преработени храни, съдържащи добавки, оцветители и консерванти, е далеч от тези на нашите еволюционни предци и е основен фактор за съвременните заболявания.
Повечето хора не получават препоръчителния дневен прием на основни хранителни вещества за оптимално общо и психично здраве.
Ролята на омега-3 есенциалните мастни киселини, цинк, магнезий, витамини от група В и други ензимни кофактори се разглежда в контекста на симптоматиката на разстойствата от аутистичния спектър и синдромът на хиперактивност и дефицит на внимание. Описани са специфични механизми, които илюстрират, че тези хранителни вещества са необходими за метаболизма на серотонин, допамин и норепинефрин и как дефицитите могат да стимулират тези неврологични разстройства.
Докато невротерапията може да помогне на мозъка да разпредели ресурсите по подходящ начин и да подобри мозъчната функция, добавките на хранителни вещества могат да помогнат за осигуряването на оптимален биологичен субстрат, който улеснява пътя и предизвиква промените, които сами по себе си могат да доведат до невротерапия.
Какво трябва да направи един родител, когато забележи, че детето закъснява с важни за съответната ранна възраст умения, а поведението му рязко се различава от обичайното – например, страни от деца, не се храни само, не сочи, избягва очен контакт?
Описаните психични и неврологични прояви почти винаги са съпроводени с физиологични такива, често са налице стомашно-чревни проблеми, хранителни дефицити, алергии, атопии.
Освен психолог и логопед, трябва да се търси и специализирана лекарска помощ с оглед диагностициране на коморбидните заболявания - такива, които се появяват като допълнение към основното и често са негови последици. А такива има, въпреки че тяхното диагностициране е предизвикателство.
Какви са най-честите митове за терапията на проблемите в развитието, които вие, като специалист, чувате в практиката си?
Снимка: Guliver / iStock
Мит №1: Диагноза аутизъм - нищо не може да се направи!
За съжаление най-често срещан. Напротив – може, много неща могат да бъдат направени, за да се подобри състоянието на детето. Не говоря за помощ от логопед и психолог, а за чисто медицинска диагностика и лечение.
Мит №2: Една майка каза - моето се повлия от…, лекувайте се с него, давайте го на детето си.
Всяко дете може да има различни метаболитни патологии, ефективна терапия при едни е неефективна при други. Тук е момента да кажа: не прилагайте самолечение. Не прилагайте лечение, без да е базирано на изследвания. Първо, едва ли ще бъде постигнато нещо, второ, може и да навреди.
Мит №3: Приложение на антипаразитни терапии, без да има диагностицирана паразитоза, приложение на хлорен диоксид и т.н.
Няма да влизам в подробности, но въпросния хлорен диоксид се разрежда с лимонов сок или оцет, който е противопоказен при хистаминов интолеранс, какъвто се установява при по-голямата част от децата с проблем в развитието.
Какво ви накара да се насочите към тази толкова нова за Европа област?
Мотивите ми са лични. Сблъсъкът с институции, безсилието им за справяне в подобни ситуации ме накараха да търся друг метод, друг подход. Радвам се, че намерих такъв. Разбира се, не е някакво ново откритие. В някои държави прилагат биомедицинския подход и терапия от 20 години.
Другият ми мотив е, че винаги съм харесвала химията и биохимията. Биомедицинската терапия е точно това - изисква много добро познаване на обменните процеси в организма, с цел пренасочване на дадени процеси, внасяйки ко-фактори и междинни метаболити.
Станислава Чуринскиене
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари